Why do we keep some things for life?
Every home has that one cup nobody dares throw away. It might be cracked, it might not match anything else in the cupboard, but every morning someone is digging through the dishwasher to find it. Researchers at Delft University of Technology (TU Delft) set out to measure why, and tested a range of possible reasons.Всеки дом има една чаша, която никой не смее да изхвърли. Може да е пукната, може да не е от сет, но сутрин все някой рови за нея в миялната. Изследователи от Техническия университет в Делфт (TU Delft) са измерили защо се случва това, като са проследили различни възможни причини.
The researchИзследванията
In 2008, Rick Schifferstein and Elly Zwartkruis-Pelgrim looked at seven possible reasons we grow attached to certain objects:През 2008 г. Рик Шиферщайн и Ели Зварткрайс-Пелгрим проверяват седем възможни причини защо се привързваме към някои предмети:
- how useful it isползата
- how reliable it isнадеждността
- what it's worth on the marketпазарната стойност
- whether it supports our sense of who we areдали предметът подкрепя самоличността ни
- the memories it holdsспомените
- the pleasure of using itудоволствието от употребата
- whether it reflects our values and outlook on lifeжитейските възгледи (предметът да отразява ценностите ни)
Only two of them really counted: the pleasure of using it, and the memories it carries of people, places and moments. Price and usefulness added nothing to the bond.Само две от тях се оказват действително важни: удоволствието от употребата и спомените, свързани с хора, места и събития. Цената и ползата не добавят нищо към привързаността.
And here's the interesting bit. The strongest attachment was to things we've had for less than a year, and to things we've kept for a very long time, more than 20 years. With new things it's mostly the joy of using them. With old ones it's the memories that have built up around them. The researchers also noticed that people hang on to their favourite things even when they no longer work properly.Има и нещо много интересно. Най-силна е връзката с предмети, които имаме по-малко от година, и с тези, които пазим много отдавна, повече от 20 години. При новите вещи е по-скоро радостта, когато ги използваме, а при старите става дума за спомените, свързани с тях. Авторите са забелязали и, че хората пазят любимите си предмети дори когато вече не работят както трябва.
In two experiments with cameras and phones, Ruth Mugge, also from Delft, and her colleagues found that good function and good looks turn into attachment only when they give us pleasure. Being happy with a purchase doesn't create a bond on its own. But once an object becomes part of how we see ourselves, when it says something about who we are and what we care about, or connects us with the people and communities we belong to, a real bond has something to grow from.В два експеримента с фотоапарати и телефони Рут Мюге, също от Делфт и колегите ѝ установяват, че добрата функция и добрият вид се превръщат в привързаност само когато ни доставят удоволствие. Удовлетвореността от покупката сама по себе си не създава връзка. Когато обаче предметът стане част от това как се определяме, когато казва нещо за нас и ценностите ни или ни свързва с хората и общностите, към които принадлежим, вече има основа за истинска връзка.
So what does this mean for a cup?Какво означава това за една чаша?
Everyday objects have the best seat in the house. The cup for your first coffee passes through your hands more often than almost anything else at home. Your coat comes out a few months a year, your good shoes wait for an occasion, but the cup is there every single morning, Mondays included.Ежедневните предмети са в най-добра позиция. Чашата за първото кафе минава през ръцете ни по-често от почти всичко друго в дома. Палтото си обличаме няколко месеца в годината, хубавите обувки чакат повод, а чашата е с нас всяка сутрин, включително в понеделник.
A small ritual grows around it: the kettle coming to the boil, the smell of coffee, the warmth in your palms, the first sip by the window before the day has really started. Psychologists have found that little rituals like these actually make food and drink taste better.Около нея се изгражда ритуал: водата, която кипва, мирисът на кафето, топлината в дланите, първата глътка до прозореца, преди денят да е започнал. Психолози са установили, че такива малки ритуали правят храната и напитките по-вкусни.
We think hard about which clothes suit us and what they say about us. The things we start the day with deserve the same attention, because every day starts with them. The same cup, every morning. The rest, the memories, are yours to add.С дрехите мислим кое ни стои добре и какво казва за нас. Предметите, с които започваме деня, заслужават същото внимание, защото с тях започва всеки ден. Една и съща чаша, всяка сутрин. Останалото, спомените, ще го добавите вие.
SourcesИзточници
The objects in these photos are real and made by hand. Some of the scenes around them were created with AI.Предметите на снимките са истински и направени на ръка. Някои от сцените около тях са създадени с AI.
Schifferstein, H. N. J. & Zwartkruis-Pelgrim, E. (2008). Consumer-product attachment: Measurement and design implications. International Journal of Design, 2(3).
Mugge, R., Schifferstein, H. N. J. & Schoormans, J. P. L. (2010). Product attachment and satisfaction: understanding consumers' post-purchase behavior. Journal of Consumer Marketing, 27(3).
Mugge, R. (2007). Product Attachment. Doctoral thesis, TU Delft.
Vohs, K. D., Wang, Y., Gino, F. & Norton, M. I. (2013). Rituals enhance consumption. Psychological Science, 24(9).
